Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2017 12:50 - Една история от мен, наречена "Провал"
Автор: teodorra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4249 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

 
Не си спомням точно кой ден беше, но беше в началото на месец май. Помня, че валеше като изведро. Аз чаках автобуса и се бях скрил под навеса на почти порутената спирка. Срещу спирката, на която чаках, имаше един не много голям блок от по-старичките. Бях подранил за автобуса, затова търпеливо и самотно си чаках превоза. По едно време скърцащата входна врата на блока се разтвори и от нея излезе някакво момиче. Не виждах лицето й от чадъра, но беше обута с високи токчета в телесен цвят, носеше черна дантелена пола нито прекалено къса, нито прекалено дълга, а в лявата си ръка с цялата грациозност държеше малко елегантно куфарче. Не бях виждал такава жена. От нея лъхаше класа и безгранична прецизност. Когато стигна от входа до пътя тя се огледа като че ли не знаеше на къде отива. Погледна надясно, погледна на ляво и в крайна сметка тръгна надясно. На втората крачка токчето на лявата й елегантна обувка с счупи. Не се чуваше много добре заради дъжда, но май го напсува и продължи да куца по пътя. След няколко секунди чадъра й се счупи и ако не се лъжа чух, че каза нещо за майка му, а след само още няколко секунди една кола мина с бясна скорост и я опръска от главата до петите. До тук беше с перфектната визия. Цялата класа, с която ме беше омагьосала до преди малко си отиде за около минута и сега вместо нея виждах едно жалко момиченце, което няма никаква идея къде се намира, какво и защо прави и на къде отива. Цялатат тази поредица от траги-комични ситуации ме накара да се разсмея на глас. В този момент забелязах, че автобуса ми пристига, но вместо да остана и да се кача на него, пресякох улицата и отидох да попитам момичето дали има нещо, с което бих могъл да й помогна.

 Отидох до нея, приближих се с намерението да задам въпрос, но за известен период от време останах безмълвен. Не съм си и представял, че е възможно да съществува такава красота. Имаше прекрасен тен, къдрава светлокестенява коса, големи сочни устни и още по-големи синьо-зелени очи. По най-любезния и дружелюбен начин я попитах:

-          Госпожице, имате ли нужда от помощ?

 А тя с най-високомерния и дори леко злобен поглед се обърна на другата срана без даже да си направи труда да отговори. Но за мой късмет в този момент духна силен вятър и тя понечи да хване чадъра си с две ръце, неосъзнавайки, че така куфарчето й ще падне. За найна беда то не само че цопна в една локва, но и се отвори при падането и от него се разхвърча един топ с листи. Двама тръгнахме да ги събираме въпреки че вече бяха почти съсипани.




Гласувай:
3



Предишен постинг

1. zabavnata - Интересно...
03.07.2017 13:38
Направо на НЕЯ не и е било ден, но пък е извадила късмет с теб.
А какво стана после?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodorra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6663
Постинги: 2
Коментари: 1
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031